Достатъчно ли сме зрели

-Обичам те, Елиза!
Елиза се замисли за момент.
-Не – каза – не ми харесва!
-Защо?
-Това е като да притиснеш пистолет до слепоочието на някой. Това е само начин да принудиш някой да каже нещо, което вероятно не мисли. Какво друго могą да отговоря аз, или който и да било друг, освен "Аз също те обичам"?
Кърт Вонегът

Достатъчно ли сме зрели, за да приемем едно „обичам те“ без излишни драми, с радост и благодарност. И без да се чувстваме в капан, ако не е взаимно?
Достатъчно ли сме зрели, за да кажем едно „обичам те“ само заради това, че го чувстваме наистина, без излишни очаквания, без да притискаме другия и с ясното съзнание, че не е длъжен да отговаря на чувствата ни?
Самата любов не поставя условия, не търси взаимност, тя е самодостатъчна.
А ние? Ех, това его...