Човек, когато е сам, тегли чертата на равносметката и успява да реализира кое за него истински е важно. Кой липсва и защо. Кое е склонен да приеме и защо. И кое е готов да пусне и защо. Изплуват отговори, които в морето от хора са се давили. Или от невъзможност за спокоен размисъл, сме потапяли. Сърцето има нужда от разстояние, за да може разумът да го разбере. И да придобие увереност, която да го доведе до правилните решения. За момента.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
неделя, 22 май 2016 г.
Сърцето има нужда от разстояние
Човек, когато е сам, тегли чертата на равносметката и успява да реализира кое за него истински е важно. Кой липсва и защо. Кое е склонен да приеме и защо. И кое е готов да пусне и защо. Изплуват отговори, които в морето от хора са се давили. Или от невъзможност за спокоен размисъл, сме потапяли. Сърцето има нужда от разстояние, за да може разумът да го разбере. И да придобие увереност, която да го доведе до правилните решения. За момента.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар