Пицикато

Мислите ми вземат очертание
и бавно се превръщат в петолиния,
по които лунното сияние
извайва чертите ти в мелодия.
Зазвучава нежно тиха песен
в пицикато от светлинен лъч -
не ме приспива, а събужда трепет,
гласът познала на любимият ми мъж.

 *пи­ци­ка­то — сви­ре­не без лък, чрез дър­па­не на стру­ни­те с пръс­ти

Бъди неделята за някого

Бъди неделята за някого.
Не събота вечер. Когато веселбата е прекалено шумна, оборотите са прекалено високи, мисълта често отсъстваща и всичко е мимолетно.
Когато приятелите са много, но само до полунощ или малко след това.
Когато прегръдките са толкова много, но само от учтивост (може би).
Когато да излезеш навън е бягство от това, което имаш вътре.
Когато компанията не прави компания, а само придружава.
Когато си сред толкова, а всъщност си сам.
Бъди неделята за някого.
С тихите мигове, с мудното съществуване и ясната мисъл, че си във вечността.
С малко хора (и един е достатъчен), но заедно за винаги.
С онези прегръдки, чиято топлина говори вместо теб.
С желанието да бъдеш онази вътрешна крепост, която дава комфорт и сигурност щом влезеш.
С осезаемото присъствие, което обгръща като любимо одеяло, дори когато е мълчаливо.
И не оставя сам, защото споделено.

Бъди неделята за някого.
Дом.

Завоевание на времето

Отронен лист на нежност,
на мъртво кадифе.
На липсата е ромон,
въздишка на умората.
Ароматът бе повикване,
цъфтежът бе очакване.
И онзи таен допир
на пръсти от копнеж,
пристигнал твърде късно,
единствено откъсна
пресъхнала любов -
тя
бе вече
завоевание
на времето.

Прегръщам

Прегръщам
първо себе си -
мечтите, идеите, страховете и твърдите убеждения,
и не чак толкова твърдите надежди,
животът ми -
с всеки един избор и понесени последствия,
с всяка една крачка напред,
с всеки застой,
с всяко изгубване и преоткриване.
Прегръщам
себе си -
душа и сърце,
и всеки един, който е намерил място в тях.

Има толкова пътища...

„Има толкова пътища, колкото различни души.“ /Р. Пърсиг/
...
и добре, че има кръстопътища,
че да се срещаме,
да се сливаме,
да вървим редом,
да размесваме пясъка си
и като се разделяме
да отнасяме частица от другите
със себе си -
оставайки винаги същите,
но все пак различни -
сами,
но не и самотни.

Устните ти са перфектни

Устните ти са перфектни
за целуване
внимателни
нежно плъзгащи се
ефирни
топли
сластни
подвластни
владеещи
щедри
в любовната игра
и така студени
стоманено твърди
произнасящи името ми

устните ти са перфектни
за
емоционална плесница

На прага на една мечта

По миглите ми трупа скреж,
а моят дъх да го стопи не стига.
Жадувам топлината ти. С копнеж
снежинките изписват твоето име.
Попиват надълбоко. До недра,
където огън жив изгаря ме.
Превръщат се във капчици роса,
поящи въжделения не-казани.
Така очаквам те - замръзнала отвън,
но вътрешно цъфтяща в Пролетта.
И ако не дойдеш - ще си остана в сън,
на прага на една мечта.

Нощно

Мислите ми за теб,

хаотично подредени

като звездите, 

са присъстващи винаги

в един Млечен път,

по който те достигам

единствено в мрака ми.

Унисон

Замря за миг,

а сякаш беше вечност.

Сърцето ми пропусна своя тон.

Присви се под безмълвна тежест

и сетне запрепуска във галоп

да гони мисълта, която

смущаваше редът обикновен...

Достигна я - 

не беше мисъл. 

А нечий напев, непознат рефрен.

Сърдечен ритъм чужд, но ясен.

И приказен, замайващ, свеж. 

Заслуша се, изпълнено с копнеж.

...

Замря за миг,

а сякаш беше вечност.

Сърцето ми пропусна своя тон.

За да поеме нова песен,

от две сърца изпята, в унисон.