Унисон

Замря за миг,

а сякаш беше вечност.

Сърцето ми пропусна своя тон.

Присви се под безмълвна тежест

и сетне запрепуска във галоп

да гони мисълта, която

смущаваше редът обикновен...

Достигна я - 

не беше мисъл. 

А нечий напев, непознат рефрен.

Сърдечен ритъм чужд, но ясен.

И приказен, замайващ, свеж. 

Заслуша се, изпълнено с копнеж.

...

Замря за миг,

а сякаш беше вечност.

Сърцето ми пропусна своя тон.

За да поеме нова песен,

от две сърца изпята, в унисон.