Бъди неделята за някого

Бъди неделята за някого.
Не събота вечер. Когато веселбата е прекалено шумна, оборотите са прекалено високи, мисълта често отсъстваща и всичко е мимолетно.
Когато приятелите са много, но само до полунощ или малко след това.
Когато прегръдките са толкова много, но само от учтивост (може би).
Когато да излезеш навън е бягство от това, което имаш вътре.
Когато компанията не прави компания, а само придружава.
Когато си сред толкова, а всъщност си сам.
Бъди неделята за някого.
С тихите мигове, с мудното съществуване и ясната мисъл, че си във вечността.
С малко хора (и един е достатъчен), но заедно за винаги.
С онези прегръдки, чиято топлина говори вместо теб.
С желанието да бъдеш онази вътрешна крепост, която дава комфорт и сигурност щом влезеш.
С осезаемото присъствие, което обгръща като любимо одеяло, дори когато е мълчаливо.
И не оставя сам, защото споделено.

Бъди неделята за някого.
Дом.