И страницата все остава същата,
когато мислите летят си напосоки.
Накрая влизат в нечия орбита,
единствено възможната - това си ти.
Сънят е като книгата ми - недовършен.
Вкусът ти само остава върху мен...
А той е съвършен.
понеделник, 2 ноември 2015 г.
Остава върху мен
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар