Една студена и дъждовна утрин,
сред тихи капки самота -
без думи, погледи, прегръдки.
В ръцете топла чаша. Само. Тя.
И спомени. Или мечти пък бяха?
Куражът тъй и не дойде.
А колко дълго, дълго чаках.
От моя пращах, не стигнал е до теб.
събота, 31 октомври 2015 г.
Куражът тъй и не дойде
Една студена и дъждовна утрин,
сред тихи капки самота -
без думи, погледи, прегръдки.
В ръцете топла чаша. Само. Тя.
И спомени. Или мечти пък бяха?
Куражът тъй и не дойде.
А колко дълго, дълго чаках.
От моя пращах, не стигнал е до теб.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар