Безброй надежди

Пролет е - усещам го по соковете,
попивам настървено всяка капка. 

Светлина са, плът  и лимфа -  

отговор на ненанситната ми жажда.
Криволичещо достигат всеки ъгъл

и ме изпълват бавно с истини горещи,
опиват ме със спомени за пролети
отминали, завърнали се, предстоящи.
И дъхави, като дълбоко впити корени,
на цветни ветрове и ароматни капки.
На дъжд от слънце, лунни серенади
на ухажори, придружени от светулки

и смехове, звънтящи из полята тревни
сред опрашващи криле на пеперуди,
в многоцветната феерия на дъгата
пропиваща земята с' свежестта си.

И съм тъй набъбнала - до пръсване,
побрала паметта за всяка пролет.
Неистово желанието е за възкръсване
на тези спомени в живот реален,
че пуквам се, разлиствам бели листи
и с ирисите розови проглеждам.

Разпъпила съм сред безброй надежди -
цъфтящи белоцветни вишни.