Ще преживея

Запалих свещ, в очакване на теб,

на масата приготвена за двама.

Извиках и на разговор експерт –

търпението, знам че е голямо.

Не исках друга музика за фон –

достатъчен ми бе гласа ти в мен,

с любимите ми тембър, тон,

останали от онзи минал ден.

Удобно седнах, в пламъка се взрях

и времето се сля със хоризонта,

безкрайна ивица незнаен бряг –

очите ми, с вълни бездомни.

Без прѝстана на твоите пръсти,

сълзите губеха се в тишината.

Търпението – пое към вкъщи

и ме погълна нищото във мрака.

Свещта угасна. Нова ти запалих.

След нея още колко, нямам спомен.

От масата олтар за теб направих –

както изпращат любимите на помен.

След туй разчистих стаята, душата.

Да чакам призраци – не го умея.

Ще дойде някой със сърце в ръката,

пак влюбена ще съм…

А другото ще преживея.