По ресните на покрива сълзят водопади
От дъжда непрестанен, плач небесен и жаден
За мъст закъсняла, утоляваща горест.
За удавника късно е, няма прошка без доблест.
вторник, 17 март 2015 г.
Водопад
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар