MODÀ – TUTTO NON È NIENTE/ ВСИЧКО Е НИЩО(БЕЗ ТЕБ)

Scusa il disturbo, volevo solo dimostrarti, anche se sbaglio, che se scrivo ho più coraggio per parlare,
per dimostrarti che anche quando stiamo insieme e sto in silenzio provo di tutto..
e mi chiedo, senza mai capire bene, quello che tu stai provando..
E mi confondi e mi accontento di far l’amore con la pelle, con un tuo abbraccio,
con un semplice mano nella mano, camminando passo dopo passo
anche se soffro… e anche se sbaglio..

Non sono un santo e te l’ho detto. Non l’ho nascosto sin dal primo giorno in cui ti ho conosciuta

e ti ho rivelato che son pazzo..
ma sono pronto a dimostrarti che c’è altro
e vorrei tanto regalarti tutto il meglio che mi porto dentro e cancellare il resto
ma tu sei fredda e ti difendi e di barriere ti circondi..

Sarò banale ma son sicuro che da amici non potrebbe funzionare
quando provi un’attrazione così forte da non riuscire più a pensare a niente
tranne a quanto sei speciale e a come poi mi fai sentire quando vedo che stai bene
anche in un piccolo paese senza case e senza strade
con te accanto posso rinunciare a tutto..
Tanto tutto senza te vicino è niente…

Ti prego di’ qualcosa anche se può far male
chiedimi pure di sparire, di dimenticare, di non tornare,
di far finta che non sei speciale
ma allontanami ti prego se poi pensi che in qualunque modo tra noi due non possa funzionare,
no tra noi due non possa funzionare, no tra noi due non possa funzionare…

***

Съжалявам за безпокойството,

исках само просто да ти покажа, дори и да греша,

че ако пиша имам повече кураж да говоря,

да ти покажа, че дори и когато сме заедно и съм мълчалив, усещам всичко…

и се питам, без никога да разбера добре, това което изпитваш…

И ме объркваш

и се задоволявам да се любя с кожата ти, с една твоя прегръдка,

с простото ръка в ръка, разхождайки се, крачка след крачка

дори и да страдам… и дори и да греша…

Не съм светец и ти го казах.

Не съм го крил, още от първят ден, в който те познах и ти разкрих, че съм луд…

Но съм готов да ти покажа, че има и друго

и бих желал да ти даря най-доброто от себе си, изтривайки останалото

но ти си студена и се защитаваш, и с бариери се заобикаляш…

Ще съм банален, но съм уверен, че като приятели няма да се получи.

Когато усещаш толкова силно привличане, че не успяваш да мислиш за нищо друго

освен за това колко си специална и как ме караш да се чувствам след като те видя, че си добре.

Дори и в някое малко селце без къщи и улици

с теб близо до мен мога да се откажа от всичко…

И без това всичко без ти да си до мен е нищо…

Моля те, кажи нещо, дори и да предизвика болка

поискай дори и да изчезна, да забравя, да не се завръщам,

да се преструвам, че не си специална,

но отдалечи ме, моля те, ако мислиш по някакъв начин, че между нас двамата няма да се получи

не, между нас двамата не може да се получи

не, между нас двамата не може да се получи…