Земетръс

Разкриваш се бавно, необятна вселена. 
И ме прегръщаш с твоята забрава. 
Докосвам звездите ти, в светлина озарена. 
И магия в звезден прах завладява ме.

 
*

Казват от разстояние, че виждаш по-ясно. 
И картината е стойностна в цялото.
Но да познаеш в детайл е прекрасно. 
Откриваш вълшебството на невидяното. 

*
Да се слееш с тишина говоряща е приказно. 
На нощта ти намерих се в центъра. 
От мечтание превърна се в реално и истинско. 
И ме разтърси. 
Като на земетръс в епицентъра!