Поезията придава звучност на мълчанието.
— Венцеслав Константинов
Мълчание в рими, с ритъм на песен,
напявам негласно, с трептящо сърце.
И в напева тих ти така си отнесен,
че в мечтите политаш далече от мен...
петък, 23 януари 2015 г.
Мълчание в рими
Поезията придава звучност на мълчанието.
— Венцеслав Константинов
Мълчание в рими, с ритъм на песен,
напявам негласно, с трептящо сърце.
И в напева тих ти така си отнесен,
че в мечтите политаш далече от мен...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар