Негодна

Любовта ли?  Е с изтекъл срок на годност.
Но разбираш го единствено накрая
от вкуса оставащ и горчащ от гордост,
изконсумирал всичко, мислейки за Рая.

Щом срещнеш я, оставяш се в ръцете ѝ,

очите ти да върже - като на Темида.

Но няма справедливост в слепотата ти, 

попити сълзи само, щом отиде си. 

Задръж! Очите остави ги ти отворени,
не спускай клепките в мечтание.
Сънувай, с поглед впит в дълбокото
забулено любовно основание.

Любовта изкусна е да крие етикета си
с воали от съблазънта на Саломе.
Но няма ли гравирано „завинаги“
тя някак си негодна е.