Хладна утрин,
дъх на липа, глътка свежест с минерална вода.
Стара улица,
къща от спомени,
легло и възглавница с обич приготвени.
Майчина ласка,
топла ръка,
тихата радост да си пак у дома.
петък, 11 юли 2014 г.
Тиха радост
глътка свежест с минерална вода.
Стара улица,
къща от спомени,
легло и възглавница с обич приготвени.
Майчина ласка,
топла ръка,
тихата радост да си пак у дома.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар