Под кожата ми влезе. И си там -
с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова, лек ли си – не знам.
Но с теб се раждам и умирам.
И пак възкръсвам - нова, силна.
Кипи кръвта ми в твоя огън.
Страхът ми - пепел бледо-сива,
догаря из любовните ти въглени.
Отвътре неусетно ме превземаш,
превърнал колебания в увереност.
Да се отдам е отговорът неизбежен,
естествен - като да се чувствам себе си.
Напиваш ме с живот - да изтрезнея
от всеки друг, но тебе да запомня.
Да осъзная в мен, че друго не копнея,
освен да бъда просто... твоя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар