желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 8 април 2014 г.
Как да ти го кажа вече
Хей, виж ме и добре ме чуй,
че имам да ти кажа туй:
Аршинът ти не ми приляга,
а шапката ти ме пристяга.
В обувките ми не си влязъл,
да повървиш по пътя ми белязан.
Не виждаш мойто огледало,
а твойто крива ме е сбрало.
На думата ми пряка даже
обръщаш смисъла в продажен.
Е, как да ти го кажа вече -
недей да съдиш ти, човече!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар