На чаша

Развърза ми ръцете и сърцето,

и вкусих тялото си жадно от душа.

Съблякох и страха на недоверието,

и си потърсих с гол инстинкт и целостта.

Започнах себе си неволно да разказвам-

за болките, мечтите и надеждите.

А ти небрежно взе да ми показваш,

че всичко е възможно, щом прогледна.

И мислех, че отдадена ще се изгубя

сред дебрите на тази близост наша.

А всъщност улесни ме да събудя

заспали истини по дъното на чашата.