желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 12 февруари 2014 г.
Любов...
любов...
да ти влезе под кожата,
да диша с дъха ти,
да трепти със сърцебиенето ти,
да ухае с аромата ти,
да се смее с гласа ти,
да отмалява с желанието ти,
да се къпе в сълзите ти,
да се оглежда в очите ти,
да изпълва душата ти
...
да те разпъва на кръст
и да възкръсваш чрез нея...
Etichette:
любов
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар