Любов...
обречени на вечност,
разкъсвани от вяра
и неверие.
Любов...
единствена човечност,
с великата ѝ прошка
запазваме се
ние.
петък, 14 февруари 2014 г.
Любов
Любов...
обречени на вечност,
разкъсвани от вяра
и неверие.
Любов...
единствена човечност,
с великата ѝ прошка
запазваме се
ние.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар