...

Време за ваканция!

Бившите

Бившите?

В миналото се оставят чувствата,  не хората! 

И се влюбваш така...

И  влюбваш така - без причина. Просто си воден от едно почти шесто чувство, от едно настръхване на кожата, от един инстинкт. Онзи инстинкт, който те кара да се сближиш с един човек, без да знаеш защо...

Да покажеш...

 

Трудно е да покажеш толкова много... на някой, който нищо не вижда...

Очаквания

Хората казват, че предпочитат да нямат очаквания, за да не се разочароват. А ако не бъдеш какъвто те искат, не те допускат до себе си. Не те разбират, когато им говориш, извъртат думите ти, тълкуват ги по собствен начин, без да ги е грижа какво си искал да кажеш. Важното е да отговаря на техните разбирания и (о, не!) очаквания. Всъщност винаги очакват прекалено много - да си точно като тях.

Пухче от глухарче

Не мога да говоря, ти добре го знаеш.
Не съм дарена с празно сладкодумие.
Затуй и пиша, и дано да се познаеш
сред стиховете на съзнателно безумие.
Така е, лудост е, не мога иначе -
това е да обичаш до безвремие.
И все едно е как ще ме наричаш -
с любов отвръщам, не с презрение.
Не можеш промени туй що е в мен.
Да кажеш "край" не стига да изтриеш
душата ми,  останала във плен
на твоята, 

на туй що опитваш се да  скриеш.
Не мога да не виждам твоите рани,
отварящи дълбоки в моята плът.
Не мога да се спра да искам само
да те изцеля от болката, когат' кървят.
От думите, забити с настървение
и пълни с жлъч - да могат да ранят,
извличам аз отрова и съмнение,
дано изчистени да почнат да текат.
И все едно дали ще ме обичаш
или намразиш - (за тебе) все ще ме боли.
Дори да продължаваш да отричаш,
душата ти добра видях преди.
И може би виновна съм, че ти
показах малко или нищо даже.
А може би пък беше прекалено и
затуй реши така да ме накажеш.
„Свободна“, като пухче от глухарче
да се рея ме остави във нощта.
Но вятърът сърцето чу и знае, че
единствено до теб ще долетя.

Според сърцето

Най-добре е да направиш това, което ти диктува сърцето за правилно.
Защото дали си го направил, или не си го направил -
все едно, ще те критикуват винаги.

Спомен в бяло

Искам да е бяло.
Снежинки леко да се реят
и в тихото на утрото замряло,
очите мои срещу твоите да се смеят.

Искам да е бяло.
И топъл дъх да замъгли стъклото,
сърце отгоре да изпиша бавно,
а моето да тръпне неспокойно.

Искам да е бяло.
В покой застинал всичко да заспива.
С душа кипяща в новото начало -
от любов, когато бях щастлива.

Да кажеш „Извинявай“

Да кажеш „Извинявай“ не винаги е признание, че си срешил.
Означава, че държиш повече на даден човек, 
отколкото на гордостта си.

Ако не те оценяват...

Ако не те оценяват, докатo те имат, ще съжаляват след като те изгубят.

You.....

 

You ......

Wonderful ........

По изборът ще се познае

 

Най-добрият начин да познаеш някой човек, 

е да видиш как постъпва, 

когато има абсолютната свобода на избор.

 

 

Парадокс

Парадоксът на нашето време е, 
че никой не вярва на дадена дума, 
но всеки от думи се обижда!

 nanito

Реалности 2

Когато поставиш някого в центъра на твоя свят, 
а той започне да си мисли,
че целият останал свят се върти около него, 
е получил наистина световъртеж!

Реалности

Когато се убедиш,  че нещата са именно така,  както си ги представяше, 

не ти остава нищо друго,  освен един голям и здравословен смях! 

Промяната

Промяната е единственото постоянно нещо в живота!

Денят ми рожден...

Денят ми рожден започва така-
чаша кафе и ленива прозявка,
не успяла да прогоня съня
от все още тежките клепки.
Мързеливо поглеждам навън
през прозореца - нищо не търся.
Потвърждение само,  че съм
където трябва- с обич оръсена.
Целувка нежна, късче синьо небе
и "Здравей" от далечен приятел.
Усмивка детска,  тънко гласче
и прегръдка -денят е прекрасен.