желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
четвъртък, 1 август 2013 г.
Денят ми рожден...
Денят ми рожден започва така-
чаша кафе и ленива прозявка,
не успяла да прогоня съня
от все още тежките клепки.
Мързеливо поглеждам навън
през прозореца - нищо не търся.
Потвърждение само, че съм
където трябва- с обич оръсена.
Целувка нежна, късче синьо небе
и "Здравей" от далечен приятел.
Усмивка детска, тънко гласче
и прегръдка -денят е прекрасен.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар