Спомен в бяло

Искам да е бяло.
Снежинки леко да се реят
и в тихото на утрото замряло,
очите мои срещу твоите да се смеят.

Искам да е бяло.
И топъл дъх да замъгли стъклото,
сърце отгоре да изпиша бавно,
а моето да тръпне неспокойно.

Искам да е бяло.
В покой застинал всичко да заспива.
С душа кипяща в новото начало -
от любов, когато бях щастлива.