Цялата истина

Мисля си за истината. Онази, която всеки изживява и чувства своя. Мисля си и за онзи, който е решил да я изкаже публично. И щом е решил да го направи, поне нека да бъде цялата истина. Не половината или само онази част, която е изгодна. Защото има две вероятности. Ако е обявил само половината, а другата половина е останала само между него и човекът, с когото е споделена, тогава е лъжец за публиката. А, ако истината е само заявеното публично, но не и останалото споделено, тогава е лъжец за човекът, към когото е отправена. Но и в двата случая си остава лъжец. А тогава има ли значение какво казва? Не е ли по-добре цялата истина?
Логика, но...мотивите са друго нещо.