Съмнения

"За да прокарате път в подозренията, най-добре би било да ги споделите с този, когото подозирате", е казал Франсис Бейкън. 

Понякога се чувствам единствената персона, която го прилага на практика. Не обичам да си нося подозренията, разяждат ме. Не ми дават мира, превръщат се в идея фикс, не мога да се съсредоточа върху друго, нервират ме до такава степен, сякаш съм постоянно в ПМС. Така че предпочитам да говоря за това. Естествено, със заподозреният. Но без обвинения, без да отправям нападки или обиди. Защото съм с ясното съзнание, че човекът може и да е невинен. Просто излагам своето виждане и как ме кара да се чувствам това. Защо за другите е толкова трудно? Нали първата стъпка, за да се реши един проблем, е да признаеш за съществуването му? Знам, че като се засегнат чувствата, е доста трудно да разсъждаваш трезво. В този план, съмненията са истинско мъчение. Светата Инквизиция - Любовта те наказва жестоко понякога. А понякога е  гордост и его, те трудно се преодоляват. Може би по-трудно от любовни рани. Нужно е внимание и разбиране. Нужна е най-вече смелост. Да се погледнеш вътре, давайки си сметка, че съмненията те разяждат, защото този човек не ти е безразличен. Иначе не би имало значение. И това да е достатъчно, за да поискаш да говориш с него. Защото в болката и наранената си гордост можеш да изключиш телефон, интернет и каквото друго пожелаеш, но не можеш да изключиш себе си!