Приятели оставаме, нали?
Не, не сега... Тогава само,
когато вече няма да боли
и мога да те гледам прямо.
Дано да можеш същото и ти!
Да срещнем погледите честно
и там душите си да прочетем.
Без нуждата да кажем нещо
един друг нуждата да разберем
и да се усмихнем. Не е лесно...
Но аз готова съм и на това-
да дам пространство и на времето
да излекува болка и тъга,
да отнесе далече бремето,
да ми остане само радостта,
от туй, че съм те познала цял.
А с теб и себе си съм опознала
и дала съм ти своя малък дял.
Загубя ли те, ще съм обедняла...
В приятел те намирам оцелял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар