желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
събота, 4 май 2013 г.
Съперници
Де да можех да кажа това,
че животът ни учи от грешките.
Та нали все на своя глава
ги повтаряме винаги същите.
Разумът, той няма вина -
всичко вижда, безстрастно отчита.
Ала хора сме, под властта
на сърцето - то едничко не пита.
Мъчителен е този двубой
на съперници „Чувствам“ и „Зная“.
Как да стигне изборът мой
до баланса заветен накрая?
Как да слееш тези титани
в мощ единствена и върховна?
Не можеш.
Нито пък да останеш
да живееш между две възможности.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар