Вратата към другия

Доверието плаши. С последсвията си.
Стархуваме се да останем излъгани и наранени. Страхуваме се да се разкрием и след това да злоупотребят с това. Страхуваме се от собствената си преценка, да не би да се окаже грешна.
А не осъзнаваме едно единствено нещо – че се доверяваме несъзнателно.
С желанието да опознаем другия, се разкриваме – колкото и да се стараем да не го правим.
Започнеш ли едно ново запознанство, ти вече си се доверил. Иначе не би започнал дори и разговор.
Стремежът за близост с някого е вече доверие, дори и личното да излиза на показ капка по капка.
Е само въпрос на време да паднат всички бариери и запознанството да се превърне в нещо повече. В какво – зависи от личните интереси.
Но вратата към другия е вече отворена. И колко широко ще се отвори, колко дълго ще бъде отворена или кога ще хлопне – зависи от това до колко доверието ще бъде оправдано.