Познах те, любов -
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.
Познах те, любов -
с предпазливост как доближи ме.
Без да търсиш внимание, някак небрежно
с грижовна нежност ти покори ме.
Познах те, любов -
по ръката ти деликатна и силна.
Подела моята, длан в длан се прегръщат,
като гнездо са, с топлина и закрила.
Познах те, любов -
от откритият поглед струи светлина.
Старите битки със сенките виждат се,
но нищо не криеш защо е така.
Познах те, любов -
щом разтвори съдраната риза
и ми показа болките си, белези в страх.
Тогава разбрах защо сме толкова близо...
Лекуваш мен, както неволно лекувам те аз!
*творбата е с номинация на Националния конкурс „Магията любов“ - Казанлък
