Не е случайно

Не е случайно, тук сложила е пръст съдбата. 

Не може току тъй да ме четеш

и да ме прегръщаш - не тялото, душата. 

И тайните ми лесно да прозреш.

Да ме събличаш - ненужни са превземките
и маските от поза на страха. 

Говоря с теб - е като да говоря с мене си,

с онази "аз", невидимата за света. 

Ще се обърна с гръб и няма да те гледам. 

Оставям ти се, водена с гласа.

От моя глас поведен ме последвай,

аз също искам да те съблека...

Не е случайно, не искам и да бъде. 

След

Щом тихичко надеждата си тръгва,

по стъпките ѝ цъфва самота.

Безмълвно и грижовно те загръща

с покрова си приятелска тъга.

Под клепки морни и притворени

трепти ефирно призрачна сълза.

Размила образи в далечен спомен,

стеле дантела лекуваща мъгла.

Стаена равнодушно светлината

полага мним ореол на опростено.

Дочуваш как простенва тишината.

И всичко е по-меко, заглушено.

Несбъднато желание притихва

и си отива. Остава ти покоя.

Понякога е късно за молитва.

И краят е единствено достоен.