Последно парче

Открих те преди време

в това всекидневно лице.

Но продължавам да търся

пак теб и всеки дефект,

който така ми приляга,

а нуждата в мен все мълчи

на мълчанието твое,

а в отговор ѝ се ще да крещи.

Знам, ще дойдеш отново,

когато решиш да сгрешиш.

Остави тази мисъл!

Защото ще се нараниш.

Не отглеждай надежда

на такъв непригоден терен - 

този път е без изход

и води само навътре във мен.

Все още те виждам 

в това всекидневно лице,

запечатан в очите ми -

на огледалото ти последно парче.