Все още те има

Виж, все още те има в мислите ми.

Понякога в нощното небе търся падащи звезди,

също като онези, които ти наричах преди време.

Може би четем една и съща небесна карта.

Или денем, на брега на морето, 

слушам вълните дали отново говорят за теб.

Все още няма издаден речник на мълчанието.

Разпитвам тихомълком вятъра откъде е минал, 

с надеждата да усетя отново твоя аромат.

Обонянието отказва да забравя.

И не, не те сънувам. 

Защото знам, че си истина.

Сънят е онова място, където всичко има завършек.

А ние сме вечни.