В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи?
Най-лошото също.
Степенуването в случая е осъзнаване.
Изживяла съм и чуждото. Като свое.
Много пъти.
Не препоръчвам на неопитни пътешественици.
Лесно е да се изгубиш на места,
където собствената цел е подчинена на друг.
Намирала съм компаси на изгубени хора.
Опитах се да ги върна.
Някои бяха близо, други така далеч -
оказа се ненужно, всеки път.
Желанието да се намериш е изключително лично.
Има много места, които не съм посетила;
неща, които не съм видяла;
хора, които не съм срещнала.
Със сигурност има, има, има
мое парченце някъде по света.
Мога да тръгна, да измина разстояния,
да преодолея препятствия, да науча всичко и нищо
и да го открия.
Но пак ще знам, че няма никой,
който да чака с копнеж
да се завърна.
Къде да пътувам?
Няма коментари:
Публикуване на коментар