Понякога животът го налага.
Няма начин, няма изход, няма друг избор,
освен да оголиш зъби и нокти, и да се втурнеш напред.
Бъдещето ти е висящо на решителността в погледа, с която се пренасяш отвъд трудностите.
Действието е само последствие от нея.
В преодоляването няма милост.
Бориш се, защото трябва.
А не защото си склонен към това.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар