От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят.
И неизвестното си има име.
Кръговрат.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар