Пълна с празнота

art Kasia Derwinska

Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса -
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам,
че има толкова усещане...

Една молитва ми остава
с очакването да се срещнем.

Сега небето ни е граница.
Със вятър мисълта полита
до високата ти страница
и в облак перест те изписва.

Животът не е хербарий

Нямам страх от мислите си, нито от чувствата. Затова и нямам излишни такива в мен, нито пък задържани. Всички са изказани. Затова нямам и съжаления, винаги съм била наясно със себе си и другите. Времето ми оставя само спомени от изживяното, без стаени емоции, които да линеят и съхнат като есенни листа, докато не се отронят мъртви, отнасяйки част от теб, също мъртва. Животът ми не е хербарий, който се превръща в прах при най-лекия полъх на забравата. Животът е дар, споделен с другите. И затова непреходен. Като искрата в очите след всяко едно „обичам те“, тя винаги свети. Само погледнете нощем небето. Там е.

Спасение

Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал.
Отричаш всичко - до неверник.
Един въпрос. И ще се върнеш.
Чий свят започва и завършва с тебе?

Контур

От кой момент започваш ти?

Самият ти си или само съществуване,

поредност от животи или миг,

душата ти във който се разплаква.

Посоката една е в този свят.

И неизвестното си има име.

Кръговрат.

Наблюдение на безкрая

Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата
е със симптоми
на падащи листа
и като тях си тръгвам -
преди да се родя.