Ничии

Разхождат се по улиците

дамски чанти, смартфони, раници,

съдържащи толкова информация -

понякога спомени, бъдещи проекти,

чувства и настроения,

по някой молив, изписващ лицето, 

но не и пропуснати думи,

по някоя скрита сълза в гънките на кърпичка

заедно с аромата на една любов,

скрит календар с отбелязана дата -  

може би единствената пропусната,

плюс една буква или дори снимка,

чието значение е само там, защото лишени от поглед...

Пълни, пълни до ръба, често прекалено, 

преливащо навън

и много, много повече

отколкото главите и сърцата 

на носещите ги тела.

Тела празни, леки, ефирни. Усмихващи се. 

Свободна плът.

Затворен дух.

Ничии.