Вярвам в усмивката.
Не онази на устните. В очите.
Вярвам в красноречието.
На погледа,
на дъжда,
на морето.
В неспособността да се прикриват чувствата.
Защото всичко истинско е явно.
Осезаемо почти до допир.
До следа.
И остава.
сряда, 10 юни 2020 г.
Всичко истинско е явно
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар