Аромат на гозби се промъква през прозореца.
Заедно с него се опитва да влезе и някакъв спомен.
Не е мой.
Отчужден се отдръпва, а аз паля котлона,
за да си поговоря ароматно с мама.
И мятам палачинките.
понеделник, 18 май 2020 г.
Спомен в аромат
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар