Боли ме
не от удара на камъка
който ме застига
а от злобата на хвърлящия
тя остава в ръката му
в сърцето, в мислите му
лишава го от свобода
ранява го, боли го
и тази болка
е моя
вторник, 21 април 2020 г.
Споделено
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар