желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
понеделник, 2 септември 2019 г.
Таормина
Ех, Таормина...
Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение,
достигнала йонийските вълни в подножието,
избавена от задуха на лятото,
от впиващите пръсти на туристите
по тялото ти гърчещо, набръчкано
и погледите, пиещи безмилостно
от възрастта ти...
Обичам те, когато си сама
и каменните улици стенат от носталгия
по стъпките на босоноги сицилианки
в онези времена, чиито спомен
остава само в песента на вятъра...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар