Понякога имаме носталгия по място, на което никога не сме били.
Понякога имаме желание да бъдем където и да е, освен на мястото където сме.
Финландците наричат това състояние Kaukokaipuu. Далечен копнеж.
А понякога това са хора.
Един човек.
вторник, 19 март 2019 г.
Kaukokaipuu
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар