Не съм вече същата

Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям
твоята гледна точка.
Но няма как да не съм себе си -
животът не е с отсрочка.
Но с една привилегия:
да го завършиш както си го започнал.
С щедра беззъба усмивка
и очи широко отворени
от учудване и готови
винаги с обич да срещат.
Затова не ми трябват окови.
Само глътка човечност.
Не съм вече същата, да.
Но не ме обвинявай,
нито ми вменявай вина
с твоето разочарование.