Искам да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони.
После да го прочета
и така да попият в мен
всички онези обещания
за изненадващи обрати
в напълно поглъщащ сюжет.
Да отворя на празната страница -
точно онази, пазеща първата,
за да открия от посвещението
чие име беляза живота ти.
И да ми се оставиш да те чета...
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 25 юли 2018 г.
Да ми се оставиш
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар