Да ми се оставиш

 

Искам да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони.
После да го прочета
и така да попият в мен
всички онези обещания
за изненадващи обрати
в напълно поглъщащ сюжет.
Да отворя на празната страница -
точно онази, пазеща първата,
за да открия от посвещението
чие име беляза живота ти.

И да ми се оставиш да те чета...

Съдбата сънува в реалност

Какво е да срещнеш представата си?

Онази – за нещо, някакво, някого, нечия липса.
Която си рисувал в ума си. И всеки щрих на него прилича?

Какво е да се взреш в очи неизвестни? Онези, които вечно
изплуват в съня ти. И най-сетне да видиш лицето, онова, което
все не успяваш да изваеш напълно?

Какво е да се прегърнеш с душата?
Онази, така желана и сродна на твоята. Която те кара да
забравиш за тялото, а то неусетно да я последва?

Какво е да срещнеш представата си?
Онази, взета от живота назаем.

Какво ли?

Съдбата сънува в реалност.
И ти я живееш до дъно.
Това е.

17.07.2016

Един следобед носталгия

 

Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любов. До завръщането на слънцето. 

Един следобед носталгия.

***

Лежа на коловозите ти,

стройна зелена трева 

в основите им,

готова да бъде премазана. 

Твоят влак винаги минава през мен,

но все не успявам да се кача.