Ти се лееш водоравно.
Аз (на)падам отвесно.
Колкото и да сме далечни,
все някога ще се срещнем.
Целият наш смисъл
е в пресечната точка.
Има защо да сме
в една кръстословица.
понеделник, 11 юни 2018 г.
Пред/определение
Ти се лееш водоравно.
Аз (на)падам отвесно.
Колкото и да сме далечни,
все някога ще се срещнем.
Целият наш смисъл
е в пресечната точка.
Има защо да сме
в една кръстословица.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар