Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцете ти и с целия си багаж се отправям към онази улица, на която най-сетне за някого ще изгрея като слънце.
И слязох от витрината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар