Такава любов

Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата -
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб - да нахраним и вярата,
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.

Молитвите, тях вече всички ги казах.
Благодарно, сърцето е изпълнено с обич.
Не прошка да искам, за друго те каня.
Изслушай ме само за миг, ако можеш.

Накрая някой трябва да знае за нея -
онази жена, цял живот премълчана,
с която в едно душа и тяло ми пеят,
целуваща белези, самата тя ми е рана.

Раздаде ми себе си, с живот напои ме -
не знаех дори, че изпитвал съм жажда.
Възвърна ме с гордост към моето име.
В Теб ми е вярата, но тя е надежда.

И също бесило. За страховете ми.
Един по един в нейната примка издъхнаха.
С нежност безкрайна смири бесовете -
тогава разбрах какво е прегръдка.

И обич какво е. Която нищо не иска.
Обратно е склонна само мен да приеме.
На грешника нужна е цялата истина.

Такава любов, Господи, как се отнема?