Умората в петък
копнее самоза твоята прегръдка.
Единствено ти
нежно я приласкаваш.
Предлагаш ѝ глътка
от дълбокото дишане
на твоите мечтания
с лежерна целувка.
И тя се отпуска
в дома на ръцете ти.
Утре е събота.
И изритва обувките.
петък, 9 март 2018 г.
Без обувки
за твоята прегръдка.
Единствено ти
нежно я приласкаваш.
Предлагаш ѝ глътка
от дълбокото дишане
на твоите мечтания
с лежерна целувка.
И тя се отпуска
в дома на ръцете ти.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар