Тъгата ми,
щом те срещне
в меандрите на сърцето ми,
се усмихва.
След всичките ѝ
опити да те унищожи,
най-после разбра,
че самоубийството не е решение.
Трябва да обичаш себе си.
събота, 3 февруари 2018 г.
Усмихната тъга
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар